От Адем алейхисселям насам, във всяка религия имаше един вакит намаз.Събирайки на едно, всичките те станаха фарз за мюслиманите, вярващи на Мухаммед алейхисселям. Кланенето на намаз не е шарт(задължение) на имана. Но да се вярва, че намаза е фарз, е шарт на имана.
Намазът е стълба на религията. Този, който последователно, правилно и точно кланя намаз, е изградил религията и държи изправено сградата на ислямската вяра. А онези, които не кланят намаза, все едно че са съборили религията и сградата на исляма. Пейгамберът ни “саллаллахю алейхи ве селлем” заповяда:
“Главата на религията ни е намазът”. Тъй както няма човек без глава, без намаз също няма религия.
Намазът в ислямската религия е първата задължителна обязаност след вярата (иман). Аллахю теаля, заповяда на своите кулове да се кланят за Него и за това направи намаза фарз. В Куран'ъ керим, повече сто айет-и керима е заповядано: Кланете намаз. В хадис-и шериф, е заповядано следното: “Аллахю теаля направи задължително кланенето намаза пет пъти на ден. Аллахю теаля обеща, че ще вкара в Дженета този, който разбрал значението и според условията кланя намаз пет пъти на ден.”
Намазът е най-значимото от всички задължителни молитви в религията ни. В един хадис-и шериф е повелено следното: "Този, който не кланя намаз, не може да получи нищо от Исляма". Пак в един хадис-и шериф е повелено: "Това, което разделя вярващия от невярващ е намазът". С други думи мюмина (вярващия) кланя намаз, а кяфира (невярващия) не кланя. А клеветниците (мунафък) кланят намаз от време на време. Мунафъците ги чака голямо тегло в Джехендема. Ресулюллах “саллаллахю алейхи ве селлем” повели: “Онези, които не кланят намаз, в Съдний ден, ще намерят Аллах теаля, в сърдито състояния.”