Харам се наричат онези неща, за които Аллахю теаля в Куран-и керим изрично забранил с думите: “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир.Да напускаш харама или да се предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб. Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар, пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв, ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце и крака е харам, също така е и голям грях. Който при извършване на тези грехове казва“бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък не отдава значение, че Аллахю теаля е забранил това, става кяфир. Заслужава адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе, умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са притежания на други и за това са харам. Примерно един човек влиза в градината на друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други, вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет. Трябва да се избегнат харамите. Въздържането от харам е равносилно да извършиш многобройни севаби. Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.